Интервю за НОВА.
Шумът в ушите не е самостоятелно заболяване, а симптом, който може да бъде израз на различни състояния. Това обясни в студиото на „Пулс“ отоневрологът д-р Даниела Меджидиева.
По думите ѝ т.нар. тинитус синдром се проявява по различен начин при отделните пациенти. Най-често става дума за субективен шум – такъв, който се чува единствено от пациента. Той може да бъде описван като свистене, бучене, шум на водопад, да бъде постоянен или периодичен, а понякога и пулсиращ. Характерът на шума е важен ориентир за специалиста в търсенето на причината.
Съществува и обективен шум, който, макар и по-рядко, може да бъде чут и от лекаря при преглед. Този тип шум също насочва диагностиката в определена посока и често е свързан със съдови проблеми.
Продължителността на симптома има значение. Краткотраен шум може да бъде предизвикан от сравнително безобидни причини, като натрупване на ушна кал или възпалителни процеси в средното ухо и евстахиевата тръба. След отстраняване или лечение на основния проблем оплакванията обикновено изчезват. По-неблагоприятна е прогнозата при шум, произхождащ от вътрешното ухо, където се намира кохлеята – структурата, която преобразува звуковите сигнали в нервни импулси. При намаление на слуха мозъкът компенсаторно засилва вътрешната си активност, което може да доведе до продължителен и понякога необратим шум, често съчетан със световъртеж заради общия път на слуховия и вестибуларния анализатор.
Сред честите причини за тинитус са сърдечно-съдовите заболявания. Артериалната хипертония например може да провокира шум, често описван като жужене. Д-р Меджидиева съветва при поява на подобно оплакване пациентите да измерят кръвното си налягане, тъй като както повишаването, така и понижаването му могат да бъдат отключващ фактор. Пулсиращият шум, синхронен със сърдечния ритъм, може да насочи към съдови аномалии.
Цялото интервю може да видите тук.
