Специални функционални методики за изследване на сензорните системи в професионалната отоневрология

Специални функционални методики за изследване на сензорните системи в професионалната отоневрология

Гл.ас. д-р Д. Меджидиева

Отделение Професионални УНГ-болести и Отоневрология

Сензорни системи у човека

• Зрение
• Слух
• Проприоцепция (дълбоки мускулни и ставни перцепции + кожна сетивност)
• Обоняние
• Вкус

Фактори на работната среда с неблагоприятно въздействие върху сензорните системи

• Наднормен шум  (над 85 дБ по скала А)
• Вибрации с местно и общо въздействие
• Ултра- и инфразвук
• Електромагнитни полета
• Токсични вещества с избирателно действие върху Ц.Н.С., респективно върху сензорните системи

Зрителен анализатор – обективни електрофизиологични методи

• Електроретинография – регистрация на акционния потенциал на ретината като сумарна реакция на светлинна стимулация. Дава ценни данни при редица заболявания на ретината. Диагностично и прогностично значение при професионални увреждания на зрителния анализатор!

Електроретинография

Зрителни евокирани потенциали

• Полифазна крива с 6-7 позитивни и негативни вълни.
• Сумарна реакция на електрическата активност на зрителното поле при светлинна стимулация.
• Обективно определяне на зрителното поле и дефекти в него (хипофизарни тумори), оценка на зрителната острота и др.

Слухов анализатор

• Тонална прагова аудиометрия – определя се минималния праг на всеки тон за костната и въздушна проводимост на всяко ухо. СУБЕКТИВНО ИЗСЛЕДВАНЕ!
• Тонална надпрагова аудиометрия – определя характеристиката на възприеманите акустични сигнали с надпрагов интензитет и състоянието на абнормното им разбиране. СУБЕКТИВНО ИЗСЛЕДВАНЕ!

Надпрагови тестове

• Измерващи изравняването на гръмкостта – Fowler, Reger.
• Измерващи прага на дискриминиране на два интензитета – Si-Si, Lüscher.
• Измерващи ефекта на заглушаването – Bruin-Althes, шумова аудиометрия по von Bekesy.
• Измерващи адаптацията и умората на ухото – Kietz, Carhardt и др.

Говорна аудиометрия

• Оценка на възприемането на човешкия говор.
• Провежда се с фонетично балансирани думи.
• Определя се процента на разбираемост на речта.
• Оценява се интегративната функция на ЦНС по отношение на слуховия анализатор.
• СУБЕКТИВНО ИЗСЛЕДВАНЕ!

Говорна аудиометрия

Слухов анализатор – обективни електрофизиологични методи

• Не зависят от волята на пациента.
• Винаги са налице – липсата им означава мозъчна смърт.
• Характерни промени при различни заболявания.
• Неинвазивни.
• Висока диагностична стойност.

Отоакустични емисии

• Спонтанни ОАЕ – усилени при приемно намаление на слуха и тинитус.
• Предизвикани ОАЕ (ТОАЕ, DРОАЕ) – редуцират се и изчезват при приемно намаление на слуха над 30 дБ
• Важни при ранната диагностика на кохлеарно засягане – промени, преди да се манифестират аудиологично.

Отоакустични емисии
Норма

Отоакустични емисии
 Слухов неврит (Професионален)

Електрокохлеография

• Регистрират се микрофонните потенциали, сумационния потенциал и акционния потенциал от спиралния ганглий.
• Диференциална диагноза на кохлеарно / ретрокохлеарно засягане.
• Трудно изпълнение, измества се от ОАЕ и ССЕП.
• Обективен метод!

Електрокохлеография

С.С.Е.П.

• Състоят се от 5 (6) вълни, означени с римски цифри.
• Амплитудата и латентното време се влияят в известна степен от интензитета на дразнителя.
• Прави се винаги след аудиометрия за определяне на слуховия праг за въздушна проводимост.
• Най-стабилна по характеристики е V-тата вълна.

С.С.Е.П.
Вълни и място на генерирането им

• І – вълна – Акционния потенциал на слуховия нерв.
• ІІ – вълна – Кохлеарните ядра в продълговатия мозък.
• ІІІ – вълна – Oliva superior.
• ІV – вълна – Lemniscus lateralis.
• V – вълна – Colliculus inferior – “ретранслаторната станция на слуховия път”

Слухови корови евокирани потенциали

• Оценка на висшата корова слухова функция.
• Резултатите се влияят от функционалното състояние на кората (възраст, седация).
• Неприложим при деца.
• Липсата на корови потенциали не поставя диагноза “Глухота” !

Слухови корови евокирани потенциали

Вестибуларен анализатор – обективни методики на изследване

• Регистрация на нистагъма.
• Изследване на статичното равновесие.
• Изследване на динамичното равновесие.
• Изследване на оптокинетичния нистагъм.

Регистрация на нистагъма

• Електронистагмография (ENG) – регистрация на промените в биоелектричната активност на очната ябълка и очедвигателните мускули. Няма единен световен стандарт за разчитането на ENG, т.е- изследването е с ориентировъчна стойност!

Регистрация на нистагъма

• Видеонистагмография – по-добри условия на изследването, изолира се светлината като дразнител, по-комфортно на пациента.
• Видеонистагмографията ни дава изчистени данни за вестибуларната функция – премахва се зрителната компонента на вестибуларния нистагъм!

Електронистагмография

Изследване на статичното равновесие

• Осъществява се чрез прилагането на т.нар. Вестибуло-спинални тестове.
• Оценява се способността на пациента да запази дадена статична поза.
• Промени се наблюдават както при засягане на вестибуларния анализатор, така и при заболявания на ЦНС и перифернодегенеративни заболявания.

Вестибуло-спинални тестове

• Проба на Ромберг (предпочита се сенсибилизираната, особино при дискретни нарушения)

• Проба на Унтербергер

• Стабилография/Краниокорпография

Краниокорпография

Краниокорпография

• Регистрация на отклоненията на тялото в статично положение и при пробата на Унтербергер.
• Обективно изследване!
• Висока диагностична стойност.
• Трудоемко, скъпо и бавно.

Стабилография

• Еднаква информационна стойност с краниокорпографията.

• Компютърна обработка на данните.

• Изчислява се коефициента на Ромберг за отклонение от центъра на тежестта.

Стабилография

Динамична стабилография (постурография)

• Нов метод за изследване на вестибуларната функция
• Динамично проследяване на промените в зрителния, вестибуларния анализатор и проприоцепцията при движение.
• Движението може да бъде активно (на пациента) и пасивно (на платформата)
• Компютърен анализ на получената информация

Динамична стабилография

Изследване на динамичното равновесие

• Осъществява се чрез т.нар. Церебеларни тестове.
• Оценява се функцията на вестибуларния анализатор съвместно с главния мозък, церебелума и неговите структури – архи, палео и неоцеребелум.
• Диференциалнодиагностична стойност при заболявания на ЦНС със съдов, демиелинизиращ, неопластичен и дегенеративен характер.

Изследване на динамичното равновесие

• Показалечна проба

• Носопоказалечна проба

• Адиадохокинезия

• Rebound- феномен

Провокирани вестибуларни реакции

• Калорични провокации

• Ротаторни провокации

• Пендел-тестване

Изследване на оптокинетичния нистагъм

• Ценен метод при диагностиката на централни вестибуларни нарушения.
• Оптокинетичния нистагъм е вроден у 99.5% от хората.
• Промени в праговете на поява и изчезване на оптокинетичния нистагъм има при очни заболявания, тумори на ЦНС, вестибуларни дисфункции, демиелинизиращи и съдови заболявания.

Изследване на оптокинетичния нистагъм

• Противопоказано при остра вестибуларна криза, скорошен мозъчен инцидент, епилепсия, психични заболявания!
• Неинформативно при големи рефракционни аномалии (некорегирани) и голям астигматизъм.

Оптикокинетикометрия

Олфактометрия

• Позволява оценка на функционалното състояние на всички компоненти на обонятелния анализатор – фила олфактория, н.тригеминус, н.глософарингеус.
• Изследва се прага на възприемане и прага на разпознаване на ароматните вещества.
• Позволява разграничаване на периферни и централни увреди.
• Субективно изследване!

Олфактометрия

• В ляво – норма.
• В дясно – хипосмия от периферен тип.

Олфактометрия

Густометрия

• Оценява се прага на вкусовото възприятие за четирите основни вкуса.
• Симетричност на праговете.
• Субективно изследване.

Густометрия